The best forum for all stars


    Любовна пезия!

    Share
    avatar
    Изабел
    Призидент : D
    Призидент : D

    Брой мнения : 186
    Age : 23
    Местожителство : Мързел Град
    Име : Бетинда*
    Registration date : 05.01.2009

    Любовна пезия!

    Писане by Изабел on Чет Яну 08, 2009 4:27 pm

    Слагайте любовни стихотворения или спомени може и разкази!

    ето малко от мен:

    Сърце



    Да беше камък, щеше да се пръснеш -

    веднъж ли те скова вихрушка зла!

    Да беше феникс, щеше да възкръснеш,

    от пепелта направило крила!



    Да бе дърво, жарта на твойта обич

    би паднала над тебе като гръм!

    Мъртвец да бе, би станало от гроба

    и викнало би: "Не! Мъртвец не съм!"...



    ... Но ти търпиш, защото си сърце!...

    ===================

    На сбогуване



    Та значи тъй: реши и си отиваш!...

    На добър час! Аз няма да те спра!

    Ще потъжа. Ден-два ще ми е криво,

    ала от скръб едва ли ще умра!

    И мене, ако някога ме стопли

    усмивката на някой друг човек,

    той ще изпие старите ми вопли,

    но пътят ми ще стане ли по-лек?

    Ще охладнее ли горещата жарава,

    която под клепачите гори?

    О, знам: не ще съм същият тогава -

    очите ми ще останат без искри;

    сърцето ми докрай ще се разнищи,

    във него ще пресъхне песента

    и то ще заприлича на огнище,

    в което ровят с пръчка пепелта;

    и то ще заприлича на вратата,

    която подир теб мълчи и зей

    и през която само нощен вятър

    ще носи прах от твоите нозе...



    ...Та значи тъй: реши и тръгваш вече!

    Но първо поседни като пред път,

    за да погледам в таз последна вечер

    чертите ти и топлата ти гръд,

    за да запомня в тебе всичко свято,

    което си отива с вечерта,

    и после в песента си недопята

    отново да го върна на света!
    avatar
    psycho
    Навлиза в нещата
    Навлиза в нещата

    Брой мнения : 91
    Age : 22
    Местожителство : София
    Име : Рая. ^^
    Registration date : 07.01.2009

    Re: Любовна пезия!

    Писане by psycho on Чет Яну 08, 2009 6:37 pm

    Леле мила ма ти си си направо поетична личност. Браво, страхотни са, нямам думи!
    avatar
    Изабел
    Призидент : D
    Призидент : D

    Брой мнения : 186
    Age : 23
    Местожителство : Мързел Град
    Име : Бетинда*
    Registration date : 05.01.2009

    Re: Любовна пезия!

    Писане by Изабел on Пет Яну 09, 2009 8:09 pm

    Не съм ги писала аз пускайте и вие намерени в нета!

    Не си се давил във очите ми,

    не си се вплитал във косите ми

    и в гънките на черните ми мисли.

    Не си събирал в шепите смехът ми

    не си копнял за звънките ми стъпки

    не си танцувал с мен над пропастта.

    Не си разчупвал делниците с мене

    не си събирал къшеите време

    с мечтите ми не си мечтал.

    Не си събуждал дланите в съня ми,

    в пустинята вода не си ми дал,

    не си ме търсил, за да те намеря
    ****

    Обичам те.

    Перо от бяла птица,

    звезда, откъсната

    от всемогъща жрица.

    Обичам те.

    Дъга рисувана със пръсти,

    езеро, попило

    страсти кръстни.

    Обичам те.

    Сълза от грубост онемяла,

    ръжда по устните,

    от истината премълчана.

    Обичам те

    и друга дума просто няма,

    която да сближава

    ада с рая.

    avatar
    Mort
    Готин мушморок
    Готин мушморок

    Брой мнения : 277
    Registration date : 07.01.2009

    Re: Любовна пезия!

    Писане by Mort on Пет Яну 09, 2009 8:57 pm

    Роза Люксембург

    Не ще отпуснем мускули железни,
    не ще сведеме пак чело,
    че времето върти над тъмни бездни
    великото си колело.

    И върху него точи меч разискрен
    гиганта огненочервен,
    а в погледа му чист и детски искрен
    усмихва се победен ден.

    Ала в душите като черен камък
    стои изправен спомен скъп —
    стои обгърнат в синкав пламък
    на вечна, негасима скръб...

    Смъртта понякога е твърде жалка,
    живота — непосилно груб,
    а в черната прощална катафалка
    лежи звезда наместо труп.

    Пред погледа вулканен стълб се вдига —
    вулкан от подвиг и копнеж,
    и виждаш: цялата земя не стига
    едно сърце да погребеш.

    Христо Смирненски

    -----
    Стихотворението не е точно любовно, но го обожавам. Всъщност, като се замисля, обожавам всичко на Смирненски и мисля, че тази творба трябва да присъства тук. : ))
    avatar
    Vlady*
    Навлиза в нещата
    Навлиза в нещата

    Брой мнения : 56
    Registration date : 16.01.2009

    Re: Любовна пезия!

    Писане by Vlady* on Вто Яну 20, 2009 5:46 pm

    Леле страхотни са I love you ... Аз някой път се опитвам да пиша песни и може би скоро ще пусна някой текст
    avatar
    Muñeca De Hilo
    Навлиза в нещата
    Навлиза в нещата

    Брой мнения : 108
    Age : 22
    Местожителство : Варна[O.C]
    Име : Ели
    Registration date : 07.01.2009

    Re: Любовна пезия!

    Писане by Muñeca De Hilo on Сря Яну 21, 2009 11:28 am

    Празна душа

    До мен стоиш, а сърцето ти е тъй далеч.
    Гледаш ме в очите, а аз пък в твойте виждам неиното лице!
    Все още я обичаш знам това, знам също и
    за празнотата в твоята душа.
    Боли те всеки ден за нея, за неите очи, за неините прегръдки и
    лъжи.
    Малко обич искам аз от теб, една прашинка от сърцето ти дори,
    но не верен ще бъдеш ти само на нея,
    дори и толкова много да те боли!
    И даже сега след толкова време успява да те държи в своя плен!
    Успява да влиза в съзнанието ти и нощем и ден!
    Ако беше видял на времето какво се крие зад маската красива сега
    щеше да си още с мен!
    Тогава наистина би разбрал какво е любов, а не какво самота!
    Щастлив щеше да бъдеш до мен, но грешката беше във мен!
    Сгеших, че не послушах сърцето си още тогава,
    че те оставих да си идеш от мен!
    И правех много грешки ден след ден, докато не осъзнах едно,
    че обичам само и единствено теб!
    Как те обикнах и сама не разбрах, знаех само,
    че искам да бъда с теб,
    да целувам устните ти и да галя косите ти.
    Исках те тогава искам те и днес, макар и да обичаш още нея
    искам те и днес!
    Имам нужда от теб, все едно немога да живея без теб!


    Помниш ли

    Помниш ли вълните в морето,
    вкуса на солта?
    Помниш ли ритъма на сърцето,
    вкуса на страста?

    Помниш ли нощите дъждовни,
    капките дъжд по наште лица?
    Помниш ли слетите ни тела,
    в есенната зора?

    Помниш ли дните безкрайни,
    прекрасни с мен?
    Помниш ли нашите тайни,
    хванати в плен?

    Помниш ли любовта, която уби,
    без капка жал?
    Помниш ли болката в сърцето ми,
    която все още гори?
    avatar
    Muñeca De Hilo
    Навлиза в нещата
    Навлиза в нещата

    Брой мнения : 108
    Age : 22
    Местожителство : Варна[O.C]
    Име : Ели
    Registration date : 07.01.2009

    Re: Любовна пезия!

    Писане by Muñeca De Hilo on Сря Яну 21, 2009 11:29 am

    Моля те върви

    Моля те върви!
    Моля те не се обръщай след мен!
    Моля те просто забрави за мен!
    Всичко било каквото било.
    Болката тежка аз ще преглътна,
    а ти върви, остави ме да страдам сама!
    Не сипвай сол в раната дълбока!
    Не раздирай душата ми тъй болна!
    Защо причиняваш ми това,
    мисля, че не съм заслужила тъга!

    Сама

    Така ми е пусто без теб сега!
    Дали те обичах, не знам и не искам да знам!
    Какво значение има какво съм изпитвала към теб, след като бях
    щастлива!
    Единственото, което има значение е болката ми!
    Тя е по-голяма и от мен самата.
    Иска ми са всичко това да е един кошмар.
    Да се събудя в момента, в който бях щастлива и влюбена!
    Спомням си за дните ни безкраини и прекрасни!
    Но истина ли бяха мечтите, незнам!
    Знам само, че ти ме остави да страдам!
    Понякога си представям, че все още сме заедно и се обичаме.
    Мога да те видя така ясно пред себе си, мога дори да те докосна,
    но протегна ли ръка към теб ти изчезваш отново.
    Боли ме наистина, никога обаче не ще ти простя за болката и
    лъжата.
    Сега незнам дали това, което изпитвам към теб е реално,
    защото човека в който се влюбих не съществува!
    И дори сега след толкова време се питам:"Защо ти беше това?".

    Половин сърце

    Половин сърце.
    Половин душа.
    Една любов, тъй чакана.
    Една надежда, в миг изгубена.
    Съдбата трикове крой.
    Пътища безброй, пълни със лъжи.
    Надежда загубена завинаги.
    Пътища назад, никакви.
    Прегръдки на раздяла.
    Целувки пълни със отрова.
    И думи казани с любов и болка-целувка за последен път.
    Приятелство с любов, тъй силна и голяма.
    Защо не трябва да сме с тебе двама?
    Защо погубваш всичко мечтано и желано?

    Половин сърце.
    Половин душа.
    Едни очи, тъгуващи.
    Едни устни, чакащи.
    Време само време и една забрана.
    Две думи, тъй очаквани.
    Две думи, объркващи живота ни.
    За приятелството място вече не остана.
    Единственно надеждата, че някой ден ще бъдеш ти до мен.
    avatar
    Muñeca De Hilo
    Навлиза в нещата
    Навлиза в нещата

    Брой мнения : 108
    Age : 22
    Местожителство : Варна[O.C]
    Име : Ели
    Registration date : 07.01.2009

    Re: Любовна пезия!

    Писане by Muñeca De Hilo on Сря Яну 21, 2009 11:30 am

    Някой ден-1

    Някой ден ще те напусна и ще ме намразиш!
    Ще те моля за любовта ти, но ти ще ме оставиш!
    Наказанието за глупоста си ще нося цял живот,
    знаейки, че съм виновна за болката в сърцето ти!
    Ще минат дни, а можеби години , ти ще ми простиш.
    Ще ме разбереш и ще ме обичаш,
    знаейки, че вече мразя те от все сърце!
    Бог ще ни накаже за грешките ни в любовта,
    и ще ни събере отново във Вечността!

    Огън или лед

    Огън или лед,
    реален или сън мечтан,
    надежда пламнала в сърцето ми,
    това си ти за мен!

    Огън или лед,
    радост или болка вечна,
    искрица блеснала в очите ми,
    няма да изгасне тя, щом пак си ти до мен!

    Огън или лед,
    любов или неугасима страст,
    потъм аз гледайки очите ти,
    щом пак си ти до мен!

    Някой ден-2

    Някой ден ще се върнеш при мен,
    ще молиш за прошка и обич,
    но единственното което ще получиш от мен
    е презрение и унижение!
    Може да умирам от любов по теб!
    Може да не обикна никой друг вече,
    но ще те накарам да съжаляваш за мен,
    дори да ми се къса сърцето по теб!
    Знай, аз обичам те,
    но това не значи, че ще се връщам при теб,
    след всяко твое унижение!
    Искам някй ден да прочетеш тези листи пожълтели
    и да разбереш, колко много си означавал за мен!
    Искам да си блъскаш главата в стената,
    както правех аз навремето и да съжаляваш
    за пропуснатото време, в което си бил далече от мен!
    Искам любовта да изпълва сърцето ти,
    както умразата напира в мен и да не знаеш,
    какво липсвало ти е, докато бил си далече от мен.
    "Искам, искам", не това не са само думи,
    това е клетва за мъст и отмъщение,
    клетва дълбоко в сърцето и очите ми!

    Краят

    Виждам в очите тъга, искаш да ми кажеш,
    може би отдавна крита истина!
    Страх ме изпълва, дори да те питам направо.
    Знам че и теб те боли, но не така както,
    думите изгарят сърцето ми.
    Щастлива бях със теб, даже и в най-тежките ми дни.
    Не вярвам, че успя да проникнеш така дълбоко в душа ми.
    Направи това, за което други преди теб мечтаха.
    Промени завинаги моята съдба, превърна ме в жена!
    И сега , когато съм сама, се чудя как успя?
    Не исках да се променя, на пук на теб, на пук на всичко.
    Но ти все пак успя, за пореден път, постигна си целта!
    Не вярвах, че ще го кажа някога, но ми харесва всичкото това!
    За първи път в живота си,
    сам доволна от това в което се превръщам.
    Да можеше това да е завинаги, не няма да бъде, когато си отидеш.
    Зная горчивата истина, отидеш ли си от живота ми,
    всичко ще загуби смисъл.
    Няма да има смисъл да се боря, щом ти не си до мен.
    Усещам пак онази празнота в сърцето си.
    Това силно чувство не напуска съзнанието ми-
    мисълта че ще те загубя.
    Нямам сили да се боря срещу теб, и някъде дълбоко,
    усещам все по-силно и по-силно края.
    Край, срещу който се молех, и нощ и ден!

    Лъжи

    Лъжи след лъжи,
    веднъж простила ти пак ме нарани.
    Бях готова да ти простя.
    Бях готова да се върна.
    Бях готова на всичко за теб.
    Бях доволна само от един поглед, дори!
    И какво получих в замяна?
    Лъжи след лъжи.

    Да

    Да - ще те помня!
    Да - ще тъжа!
    Да - ще искаш да се върнеш!
    Да - ще съжаляваш помни!

    Сълзи

    В лед скова сърцето, пресъхнаха сълзите.
    Погуби искрицата в очите и няма те сега.
    Отиде си защото ме обичаш, обич на която не държа.
    Забрави ме, защото в теб се вричам, а в теб я няма любовта.
    Сълзите пареха сърцето, изгаряше от болка то.
    Но няма го детето, което те обикна есента.
    Няма я онази песен, няма го и танцът наш.
    Няма нищо от онази есен, само може би тъга.
    Сълзите-тъй солени, са тез които топлят ме сега.
    Едничка тяхната утеха сгрява моята душа.
    През ад минавах всеки ден, молех се да те открия някой ден.
    Сълзи горчиви стичаха се по моето лице, но времето летеше.
    Реалността проникна в моето душа.
    Години бяха нужни, но го осъзнах-отиде си!
    Сълзите обичат ме сега!

    Sponsored content

    Re: Любовна пезия!

    Писане by Sponsored content


      В момента е: Чет Дек 14, 2017 8:17 am